Китай укрепва военната си стратегия заради риска от конфликт със САЩ

Разпръснати из планинските райони на китайската провинция Съчуан, руините на някогашни секретни военни фабрики днес стоят изоставени и обрасли с растителност. Някога там са работили хиляди хора, изпратени да изграждат бъдещето на страната, пише „Гардиън“, предава News.bg.

Тези обекти са част от мащабния проект „Трети фронт“, стартиран от Мао Дзедун през 1964 г. по време на Студената война. Програмата мобилизира около 15 милиона души и включва инвестиции за над 200 милиарда юана, насочени към изграждане на отбранителна индустрия във вътрешността на страната, далеч от уязвимото крайбрежие.

Фабриките са разположени в труднодостъпни планински райони като Съчуан, Гансу и Нинся, с цел да бъдат защитени от евентуална външна атака. След смъртта на Мао през 1976 г. и подобряването на отношенията със САЩ, проектът постепенно губи значение, а много от съоръженията са изоставени или преобразувани.

Днес, на фона на влошаващите се отношения между Пекин и Вашингтон, Китай отново насочва вниманието си към вътрешните региони. Нови стратегии предвиждат засилване на индустриалната и военната устойчивост, включително развитие на инфраструктура и потенциално разширяване на ядрения арсенал.

Според анализи, базирани на сателитни изображения, страната може да изгражда нови ядрени мощности в близост до старите обекти. Смята се, че Китай разполага с около 600 ядрени бойни глави, като този брой може да се удвои през следващото десетилетие.

Разходите за отбрана също нарастват значително - от около една шеста от тези на САЩ през 2012 г. до близо една трета през 2024 г., достигайки над 300 милиарда долара.

Експерти посочват, че Китай се стреми да изгради способност за „втори удар“ - възможност да отговори на евентуална ядрена атака. Това е ключов елемент от модерната военна стратегия на страната.

В същото време Пекин поставя акцент върху икономическата самодостатъчност и намаляване на зависимостта от външни пазари. Намалява и вносът на оръжие, докато вътрешното производство се засилва.

Шест десетилетия след старта на „Третия фронт“, идеите зад него отново намират място в политиката на Китай - този път в условията на ново глобално съперничество.